Високи, сини планини,
Реки и златни равнини
Небе, по-нежно от коприна –
Това е моята родина!

Обичам те, земя голяма,
Тъй както си обичам мама,
Тук мила ми е всяка птица
И всяка мъничка тревица.

Обичам българските думи,
Що слушам по поля и друми.
Обичам хубавите песни
И приказките ни чудесни.

Когато гледам планините
И слушам да шумят реките,
В шума на Рила и Пирина
Аз чувам моята родина.                   Младен Исаев